Туризмът в района на село Хан Крум се характеризира с две основни забележителности. А те са Ханкрумовски скален манастир и Аул на хан Омуртаг.

Ханкрумовски скален манастир

В западния склон на Калугер боаз (Калугерската скала, Калугер-канара-дюзю) се намира скален манастир, известен като Ханкрумовски скален манастир” (Калугерската пещера, Стълбената пещера, Мердевенли маара, Запетайката). Калугеровата пещера образува основната част от комплекса над Хан Крум. До манастира отвеждат стръмни стъпала, изсечени в скалата. Поради тази си особеност още се нарича и Стълбената пещера. Използвана е естествена пещера, която е била допълнително пригодена и дообработена през XII-XIV в. от отшелници монаси. Храмът е изкусно и прецизно изсечен направо в скалата.

Входът на пещерата е с южно изложение. От него се попада в обширна пещера. В нея са обособени три помещения, едното от които е скална църква с добре оформен олтар. Местните жители са поставили икони и нишите са покрити с кърпи.

Първият проучвател на Калугерската пещера е чешкият изследовател Карел Шкорпил (1895-1944). Той прави и първата скица на пещерата. Според него Ханкрумовски скален манастир е свързан с развитието на исихазма, религиозно учение, което проповядва чисто „християнство”, необходимост от единение между човека и бога в отшелничество и мълчание.

Аулът на хан Омуртаг

Край селото е открит прабългарски дворец (Аул на Хан Омуртаг), чието построяване се отнася към строителната дейност на хан Омуртаг, въз основа на Чаталарския надпис. От надписите върху т.н. Чаталарска колона, намерена през 1905 г. при гара Хан Крум, учените за първи път научават за съществуването на Омуртаговия аул. Останките му обаче са открити едва през 50-те години на XX в. Аулът е разположен в местността „Хисар кале“, в землището на община Велики Преслав на около 2 км южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 км от градовете Шумен и Велики Преслав.

Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на хан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска, аулът е архитектурно произведение на Плисковско-Преславската култура.

Аулът бил построен върху наклонена тераса на неколкостотин метра от десния бряг на река Тича (днес Камчия) и на стотина метра от славянско население, възникнало върху развалините на ранновизантийски култов център. Аулът бил укрепен от ров и землен вал. В средата била издигната вътрешна крепостна стена от дялани каменни блокове. Каменната крепост имала една главна и една второстепенна порта, но без кули по ъглите и стените, както другите прабългарски крепости. Подобно по план е само укреплението на дворцовия комплекс (цитаделата) в Плиска. В Омуртаговия аул, както в Цитаделата в Плиска имало малък дворец с баня, но тук били построени и казармени помещения за многобройната охрана на хана. 

Каменният надпис върху Чаталарската колона сочи, че това укрепление е било предназначено за дислоциране на военни отряди „срещу гърците и славяните”. Вероятно става дума за нахлуване във Византия във връзка с намесата на хан Омуртаг в гражданската война между император Михаил ІІ и Тома Славянина.