Народно читалище „Съзнание – 1928”

През 1928 година група ентусиазирани прогресивни младежи под ръководството на Крум Велков, бащата на който е бил работник по жп линия, са сложили началото на читалището в селото с наименование „Съзнание“. Първи председател е Зори Митев Атанасов. Започва се активна дейност за набиране на членов,  изнасяне на вечеринки, пиеси, коледуване. Започва събиране на средства за закупуване на книги. Закупуват се книги, шкаф една маса и няколко стола и така се слага началото на читалищната библиотека. През 1933 г. читалището е узаконено с 25 дка земя. От обработването й читалището набира средства за издръжката си и разширяване на културно-просветната си дейност. Специална читалищна сграда все още не е имало. През 1936 е открито новото училище с две класни стаи, от които едната се приспособява за читалищен салон със специално направена неподвижна сцена. Изработват се декори. Вече има и завеса с изрисуван ликът на Хр. Ботев. Закупени са и 100 бр. столове. През 1944 г. се наема стаята на Димитър Костов за читалище, като там се слага библиотеката на читалището и се открива като кафене с отговорник Съби Арнаудов.

През деня продава чай, кафе, сладкиши, а вечер се ползва като народен университет. Всяка вечер се изнасят беседи.С голяма борба от страна на населението през 1945 г. читалището се сдобива със собствено дворно място за постройка на читалищна сграда. През 1957 г. започва  строителството на читалището с неимоверен труд.

На 9 септември 1962 година е открита новата читалищна сграда. Започва нова ера в живота на новото читалище.

Читалище „Съзнание – 1928” става център на обществено-политическия и културен живот на селото!

На 10 септември е изиграна първата театрална постановка “Сребърния пръстен“ от Иван Дончев играна от местния театрален колектив.

На 9 декември 1978 г. се чества 50 годишен юбилей на читалището, което  е наградено с орден „Кирил и Методий” ІІ ст. С промените през 1989 г. читалище „Съзнание-1928” прекрати богатата си дейност. При сегашните условия читалището се насочи към художествената самодейност.

Към читалището са основани:

Женска фолклорна група „Ханкрумски славей” и кулинарна група „Ханкрумски кулинарки”.

Към пенсионерски клуб „Детелина” е основана Група за автентичен фолклор, създадена през 2003 г. В него се пресъздават обичаите „Трошанка” и „Седянка”, характерни за селото.

Начално училище

Още през 1873 г., по-будните селяни от село Крумово, Преславско с общи усилия успяват да открият българско училище. Занятията се водят по частни домове. Пръв учител е даскал Иван. След две години е построена класна стая с навес и канцелария. Тук учителстват Христо Йорданов, Миньо Маринчев, Марин Жеков, Анастас Стоянов, Димитър Хараланов, Станю Граматиков, Александър Чифликчиев и др. Първата жена учителка е Райна Костова, която работи до 1911 г. Училището продължава да се помещава в същата сграда, към която се пристроява нова стая.

През 1922 г. се открива непълен прогимназиален курс. Няколко години по-късно с активното съдействие на училищното настоятелство, чийто председател е Георги Алексиев е построена нова училищна сграда. По време на учителстването на Евтимия Стефанова от Джумая в двора са засадени цветя и овощни дръвчета. През 1924 г. при управлението на Цанков прогимназията е закрита. Остава да съществува само първоначалното училище.

Увеличаването на броя на децата налага нуждата от нова учебна сграда. Отново с доброволен труд започва приготвянето на строителни материали. За училището се определя място в северната част на селото. Строежът започва под ръководството на Симеон Пейчев, майстор-строител. Тук продължава да учителства Христинка Панайотова от Шумен. Класовете са слети, но обучението става сутрин и следобед. Дългогодишни учители са Симо Владимиров, Живка Семерджиева, Димитър Петров, Даринка Дончева, Тодор Кавръков (директор).

От 1939 г. с идването на учителя Симо Владимиров с помощта на родители и ученици училищният двор е засаден с овощни дръвчета.

През 1940 г. продължава засаждането на дръвчета на брой 120. Училищният двор се превръща в добре гледана овощна градина, радваща погледа на минувачите. „Пролетно време градината цъфтеше в бяло, а есенно време червените ябълки, събрали в себе си Крумовското слънце и аромата на земята, свеждаха чело. Междучасието дежурните ученици раздаваха на другарчетата си за закуска хрупкави, сочни ябълки”. Тези ябълки носеха и приходи за училището. От тези ябълки Симо Владимиров закупи за пръв път в с. Хан Крум радиоапарат и цяло село ходеше да слуша това чудо на техниката в училището и училищния двор”.

От 1 септември 1961 г. Хан Крумовското училище става филиал на училището в с. Троица.

През 1971-72 г. е открита занималня.

Цели 10 месеца учениците и учителите в с. Хан Крум се готвят да отпразнуват 100-годишният юбилей на училището. На 11 ноември 1973 г. училищната камбана призовава участниците в тържеството. С Указ на Държавния съвет училището е наградено с орден „Кирил и Методий” ІІ степен.

Поради липса на деца училището е закрито, но за щастие се стопанисва от местния пенсионерски клуб. 

Първото частно начално училище

Създадено е в село Хан Крум през 1998 г. със срок на обучение 4 години. Носи името „Паисий Хилендарски”. Самоиздържа се от продажбата на върбови клони за кошници, от наема на 108-те декара училищна земя, както и от спонсори от община Велики Преслав. Негов директор е Михаил Попзлатев. Той е и учител на смесената паралелка с деца от І до ІV клас.

Поради невъзможността да се осигури редовна финансова издръжка училището е закрито.